Курсът по Нова институционална икономика е разделен на 15 теми, разпределени в групи по три. Първата тройка лекции е преглед на историята на икономическата теория. Вторите три се занимават със сделковите разходи. Третата група е посветена на институциите и институционалния анализ. Четвъртата тройка лекции се занимава с убежденията и познанието на стопанските субекти. Последните три теми се опитват да обобщят и да приложат всичко разгледано в курса по отношение на практиката в България по време на прехода.

Новата институционална икономика се занимава с някои слаби страни на стандартната икономическа теория, развита през последните два века, опитвайки се да ги преодолее, без да отрича самата основна парадигма. Чрез оръдията на икономическия анализ тя се стреми да усъвършенства инструментариума на икономическата наука, така че той да стане релевантен на стопанската среда, която не е била в полезрението на традиционната икономическа теория.

По този начин новата институционална икономика не може да бъде разглеждана като алтернатива на традиционния и господстващ в момента неокласически анализ, а като негово допълнение и като опит за усъвършенстването му. Тя го допълва, като си задава въпроса до какви изводи би достигнал икономическият анализ когато някои от неокласическите допускания за стопанското поведение на хората бъдат променени и направени по-реалистични. Затова е и логично изложението на новата институционална икономика да започне със запознаване с историческото развитие и с основните елементи на неокласическата икономическа парадигма.