Начало » Статии и анализи

Това е историята на един предприемач, който се учи не само от грешките си, но и от успехите си. Първото означава предприемачът да не губи кураж при грешките си, а значението на втората концепция е, че самоуспокоението е пагубно. Защото колкото по-дълго един предприемач се задържи на едно равнище от своето развитие (дори и на върха), толкова той по-силно се откъсва от конкурентите си и толкова повече “зацикля” в постигнатия успех от постижението си и пропуска момента за предприемане на нещо ново.
~ Прочети пълната статия ~

Материалът “Какво затруднява капиталовия пазар в Литва” на Андриус Богдановичиюс е систематизирана оценка на пречките пред фондовата борса на Литва, създадени преди всичко от държавните регулации. Какво е значението на изводите, направено от автора в случая с Българска фондова борса (БФБ - София АД)?  Ако погледнем проблемите на други фондови борси, ще можем да направим съответна аналогия със състоянието на българския капиталов пазар и пречките пред неговото развитие. Накрая си позволяваме да обобщим, че – както и този анализ ще подскаже - намесата на държавата на капиталовия пазар и изразяването на “загриженост” за развитието му в повечето случаи има по-негативни последици (както за капиталовия пазар, така и за икономиката като цяло), отколкото липсата на подобно “грижовно” отношение. 

Пожелаваме ви приятно четене!  Елена Маринова, преводач и редактор
~ Прочети пълната статия ~

Много американци могат да идентифицират автора като лорд Актън. Но това е почти всичко, което те знаят за Джон Емерик Едуард Далберг Актън – първи барон Актън на Алденхам (виж повече за лорд Актън на www.acton.org) . Това е жалко, защото, според Стефан Тонсор, почетен професор по история в Университета Мичиган, Актън е едновременно “най-добре осведоменият външен наблюдател на американските дела през 19 век” и дълбоко загрижен относно “заплахата за свободата от страна на абсолютизма на централизираното правителство, тиранията на мнозинството, бюрократичната администрация, демокрацията и социализма”, заплахи, които не са преодолени и днес.
~ Прочети пълната статия ~

Нека разгледаме следната ситуация: Има двама човека (Том и Доминик), всеки от които живее на отделен остров. Допускаме, че могат единствено да берат банани и да ловят риба. Освен това приемаме, че те са изолирани и нямат контакт помежду си, т.е. няма размяна между тях. Ако Том изразходва цялото си време за бране на банани, той може да набере 50 килограма банани седмично, а ако използва цялото си време за риболов може да улови 50 килограма риба седмично. Ако Доминик изразходва цялото си време за бране на банани, той може да набере 100 килограма банани седмично, а ако използва цялото си време за риболов може да улови 200 килограма риба седмично.
~ Прочети пълната статия ~

Необходимостта от премахването или създаването на държава се свежда до отговор на основополагащия въпрос в политическата философия: този за същността на държавата.Тази тема е много актуална: трябва ли да се създаде Световна Общност, като се даде на ООН правото да събира данъци от всяка страна-участничка с цел създаване на военна сила за намеса и помощ  при необходимост? Трябва ли да се създаде централизирана федерална Европейска общност или напротив трябва да се установи и насърчи конкуренцията между отделните страни-членки?  Трябва ли да се премахнат европейските държави и баските, алзасците, бретонците и други общности да получат правото да живеят както искат и да управляват междуличностните си отношения в рамките на една общност на правото без национални и наднационални регулации? Трябваше ли в Южна Африка да се създаде конфедерация на етническите общности или да се установи една единствена държава? Правилно ли беше да се възпроизведе класическата схема на единна република, подчинена на капризите на различни мнозинства или на диктатурата на определена етническа група, както това се случи в някои държави от Северна Африка, като например Зимбабве?
~ Прочети пълната статия ~

Американската търговска политика е почти винаги дебатирана от гледна точка на икономическата полза. Дали свободната търговия увеличава или намалява доходите? Дали тя помага или уврежда американската индустрия? Дали тя създава или закрива работни места? Но зад статистиката и отделните случаи лежат морални предпоставки за човешката природа, суверенитета на индивида и ролята на правителството в едно свободно общество. Свободната търговия може да доставя стоки и да повишава ефективността, но дали тя е морално по-висша от протекционизма?Администрацията на Буш изпраща противоречиви сигнали по въпроса за свободната търговия. През март президентът Буш обяви мерки за защита на американската стоманена индустрия от външна конкуренция. През май подписа проектозакон, който увеличава субсидиите за американските фермери и изкривява глобалната търговия. Но в реч през май миналата година пред Съвета на Америките, президентът Буш се присъедини към моралния дебат, казвайки на аудиторията “Свободната търговия не е само една икономическа възможност, тя е морален императив..."
~ Прочети пълната статия ~