В статията се правят някои критични бележки относно консеквенциалистки аргументи от либерален и нелиберален тип.

 

Отначало се защитава становището, че консеквенциализмът не е достатъчно убедителен защитник нито на либерализма, нито на която и да е разновидност на антилиберализма. Поради това че не може да даде задоволително обяснение на възникването и функционирането на системата от абстрактни правила и норми, той не може да бъде база на съвременното общество.  

 

На второ място се обосновава твърдението, че нравствената основа на свободното общество, към което страните от Източна Европа се стремят, трябва да бъде търсена в историческото оформяне на разбирането за свободният човек, който предпочита определени действия и спазва определени общи правила на поведение не толкова заради техните непосредствени резултати, а от гледна точка на тяхното отношение към свободните действия и планове на останалите хора.

 

Накрая се разглежда либералната практика и приложението на либералната нравствено-философска платформа в дебатите с опонентите на либерализма.