Стопанската история има подчертан принос в развитието на научното познание. Тя е наука, която противопоставя изучаването на динамиката и спецификата на икономическите процеси на статичността и общите модели на главното направление в икономическата теория. С поставянето на акцента върху анализа на икономическите феномени, стопанската история радикално променя виждания на традиционната история за социалното и политическо развитие. Наука, която е не само “интердисциплинарна” и “интегрална”, но и наука, която е в атака срещу икономическия и историческия “main stream”. Преди около 50 години стопанските историци създадоха нов подход с нови методи за изследването на дълговременните модели на растеж – клиометрията. Но клиометрията и до днес заобикаля България.

 

За да прилагаш новите методи в стопанско-историческото изследване трябва да си и историк и статистик, и икономист, при това на равнище не по-ниско от това на чистите историци, статистици и икономисти. И не само това: трябва да можеш да понасяш и отстояваш недоброжелателствата на традиционните школи.